Прославил се по време на кръстоносен поход до светите земи рицар най-после се завърнал в родния замък.Свалил доспехите си и казал на жена си ,че повече никога няма да ги слага и завинаги ще си остане в къщи .За самите доспехи най-достойното място било да красят голямата зала където правили пирове и посрещали гости.Докато рицаря се наслаждавал на добрата храна и домашния уют жена му разгледала доспехите и решила ,че са твърде очукани и ръждиви за да ги показват пред гости и пратила слугите да ги занесат на ковача да ги поизчука и излъска.Той познал творението на починалия си вече баща и с истинска любов се заел със задачата .Не след дълго доспехите не само били изчукани добре но и излъскани като нови и зарадваната господарка на замъка веднага наредила на слугите да украсят голямата зала с тях.Когато ги видял храбрия рицар се хванал за главата и закрещял:-Какво си направила глупава жено?Как сега ще посрещам заслужили рицари на гости и как ще им разказвам приключенията си когато доспехите ми изглеждат като нови ?-Е-е-е стига си викал-отговорила жена му-ако някой толкова пък не вярва ще наредя да доведат от манастира децата които ти се родиха докато ти странстваше.